Пробиотици, пребиотици, микробиота – модерна тенденция или здравна грижа и профилактика
В последното десетилетие групата на пробиотиците е една от най-бързо развиващите се във фармацевтичната индустрия. Ако преди десетилетия тази група бе по-скоро запазена за специалистите в хранително-вкусовата промишленост, днес тя е много по-популярна като здравна категория.
Добре доказан факт е, че хиляди микробни щамове съжителстват с хората.
Микробиота е общото наименование на чревната микрофлора, сборът от всички микроорганизми в човешкото тяло – включва бактерии, вируси, гъбички и протозои.
Смята се, че човешката микробиота е съставена от над 10 000 микроорганизми (предимно в дебелото черво) и над 8 милиона уникални гени, свързани с различните микроорганизми. Микробиомът е колективният геном на микробиотата в определена среда.
Микробиота е съставен от четири различни популации микроорганизми намиращи се:
– в устната кухина;
– в стомаха, тънките и дебелото черво;
– върху кожата;
– във вагината и уриналния тракт.
Изследването на индивидуалната чревна флора се нарича микробиомен паспорт. Той разкрива цялостната картина на състоянието на Вашия микробиом:
– от какво е съставен;
– какво е количеството и съотношението на добрите и лошите бактерии;
– как се разграждат хранителните вещества;
– как се усвояват;
– как „работят“ вашите микроорганизми в червата.
Съвременните проучвания доказват, или създават хипотеза за връзка между редица заболявания и микробиома1. Като микробиом-свързани заболявания се дискутират:
· Метаболитни нарушения: Затлъстяване, диабет тип II, сърдечно-съдови заболявания, неалкохолна и алкохолна чернодробна стеатоза;
· Синдром на раздразненото черво: Раздразнителни черва, хистаминозна непоносимост, непоносимост към храните, SIBOS;
· Възпалителни състояния: Хронични възпалителни заболявания на червата, колоректален карцином, дисбиоза, намалена устойчивост колонизация, чувствителност към стомашно-чревни инфекции;
· Автоимунни заболявания: цьолиакия (глутенова непоносимост), ревматоиден артрит, псориазис, алергии / астма, диабет тип I;
· Неврологични заболявания: депресия, синдром на хроничната умора, разстройства от аутистичния спектър, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер.
Всичко това налага към изследването и въздействието върху човешкия микробиом, да се подходи сериозно, научно обосновано и клинично доказано.
Основният компонент, който влияе на микробиома е пробиотика.
Думата „пробиотик” (от гръцки – създавам живот) е въведена за първи път през 1954 г., когато вредните ефекти на антибиотиците са сравнени с полезните ефекти на добрите бактерии.
За съжаление, производителите в световен мащаб, често спекулират с думата „пробиотик“, прилагайки я към бактерии, които не са точно в тази категория, което принуждава Европейския орган по безопасност на храните да вземе нарочни мерки за използването на израза „пребиотик“ при храните.
През годините са предложени няколко различни определения за пробиотици. В консенсусно изявление относно обхвата и подходящата употреба на термина пробиотик, дадено наскоро от Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици2, пробиотиците се дефинират като: „живи микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, осигуряват ползи за здравето на гостоприемника“ (FAO/WHO, 2002).
Микороорганизмите се делят общо на три групи:
- Патогенни (вредни) – около 150 – 180 вида;
- Непатогенни (полезни) – около 15-20 вида;
- Условнопатогенни (латентни) – над 1000 – 1200 вида.
По данни на Световната Здравна Организация, общият брой на пробиотичните бактерии с доказано благотворно действие е 15. Те се разделят в три основни групи: Lactobacilli, Lactic acid cocci и Bifidobacteria.
Lactobacilli Lactic acid cocci Bifidobacteria
Lactobacillus bulgaricus Streptococcus thermophilus Bifidobacterium bifidum
Lactobacillus acidophilus Lactococcus faecium Bifidobacterium longum
Lactobacillus casei Lactococcus lactis Bifidobacterium infantis
Lactobacillus plantarum Bifidobacterium breve
Lactobacillus rhamnosus
Lactobacillus reuteri
Lactobacillus helveticus
Според редица ръководства, Lactobacillus Bulgaricus е най-важният микорорганизъм за човекa и е единственият пробиотик, носещ името на географска област и нация.
Lactobacillus bulgaricus е от растителен произход и се изолира от зелени растения само на територията на България. В други географски региони на света той мутира и се нарушава възпроизводството му. По обобщени данни от водещи учени от САЩ, Япония, Франция (G. Tannock, A. Hosono, G. Complien) Lactobacillus bulgaricus има благотворно действие в 11 направления – сърдечно-съдова патология, имунна защита, антитуморна активност, урогенитални нарушения и др.
L. acidophilus е широко изследван като пробиотик и доказателствата показват, че може да осигури редица ползи за здравето. L. acidophilus има много различни щамове на и всеки от тях може да има различни и благоприятни ефекти върху организма.
В допълнение към пробиотичните добавки, L. acidophilus може да се намери естествено в редица ферментирали храни, включително кисело зеле, мисо и темпе.
Bifidobacterium longum е един от най-разпространените видове. Доказано е, че видът е свързан с метаболизма на различни въглехидрати и устойчивостта на организма.
Обобщено, тези три ключови микроорганизма имат отношение към:
Bifidobacterium longum – нормалната функция черния дроб и детоксикацията на тежки метали, възпалитените реакции
Lactobacillus acidophilus – отстраняването на газове, подуване, лактозна непоносимост. Намалява нивата на E. coli, понижава холестерола и произвежда витамин К.
Lactobacillus bulgaricus – детоксикацията, противодействието на вредните бактерии, производството на антибиотици. Той е мощен щам ,устойчив на стомашната киселина.
Тази силно потенциална комбинация е в състава на хранителната добавка Биофлора. Пробиотичната активност е подсилена със Streptococcus thermophilus – млечнокисел микроорганизъм, който симулира разграждането на въглехидратите в продуктите на млечна основа и генерира по-високо производство на млечна киселина.
В производството на млечни продукти S. thermophilus се комбинира с Lactobacillus bulgaricus, защото заедно, тези два щама имат симбиотична връзка, която подобрява активността на ферментация и зреене на различни млечни продукти, особено сирене и кисело мляко (по-добър пробиотичен ефект).
За да бъде реализиран цялостен продукт, който да разгърне всички полезни въздействия върху човешкия организъм, живите микроорганизми – пробиотиците, трябва да запазят своята жизненост до достигането на мястото им на действие – дебелото черво.
За целта, освен технологичните производствени процеси (пробиотиците са неустойчиви на висока температура, податливи са на стомашночревните ферменти), е важно да се съчетаят и с пребиотик.
Пребиотиците са група хранителни вещества, които не подлежат на метаболизъм в стомашно-чревния тракт и се използват като храна от пробиотиците. Техни продукти на разграждане са късоверижните мастни киселини, които чрез кръвообращението достигат и благоприятстват и всички останали органи и системи.
Пребиотично действие в Биофлора има пектина.
Тъй като стимулира растежа и активността на полезни бактерии, пектинът се счита за пребиотик. Нещо повече, той може да помогне за инхибиране на растежа на вредни бактерии, като Clostridium и Bacteroides в храносмилателния тракт3
Така създадена комбинация Биофлора отговаря на всички изисквания за съчетаване на най-ефективните и взаимно потенциращи се пробиотици, подсигурени с жизненост и потентност чрез добавянето на пребиотик.
Този комплекс пребиотик/пробиотик има синергично действие (синбиотик) и дава сигурност за разгръщане на всички полезни действия, присъщи на тази категория продукти.
1. Rafael Chacon Ruiz Martinez, Raquel Bedani and Susana Marta Isay Saa. Scientific evidence for health effects attributed to the consumption of probiotics and prebiotics: an update for current perspectives and future challenges. Published online by Cambridge University Press: 07 October 2015
2. Hill, C, Guarner, F, Reid, G, et al. (2014) The International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics consensus statement on the scope and appropriate use of the term probiotic. Nat Rev Gastroenterol Hepatol 11, 506–514.
3. E Olano-Martin 1, G R Gibson, R A Rastell. Comparison of the in vitro bifidogenic properties of pectin’s and pectic-oligosaccharides. Comparative Study J Appl Microbiol. 2002;93(3):505-11. doi: 10.1046/j.1365-2672.2002. 01719.x